© Copyrights 2014 www.Lovci.EU
Чакал (Canis aureus)
Разпространение
Чакалът е разпространен в Мала Азия, Северна Африка и Югоизточна Европа. В минало у нас видът се считаше за рядък и отстрелът му бе забранен. През последните години се наблюдава значително увеличаване на неговата популация и разширение на териториите му, и в някои райони по отношение на него се налагат ограничителни мерки.
Обща информация
Чакалът принадлежи към семейство Кучета, като прилича на вълка, но е по-дребен от него. Козината му е сиво - жълта. По гърба тя е с тъмен оттенък, а отстрани, по врата, по краката и от двете страни на главата е златистожълта. Опашката му е рунтава с жълто-сив цвят и с отделни по - тъмни петна, като краят й е черен. На дължина тялото на чакала достига 100 - 120 сm, а опашката му - 20 - 30 сm.
Хранене
Чакалът ловува предимно нощем. По принцип е всеяден, като се храни с мърша и дребни животни. Яде яйцата на гнездящите по земята птици и причинява значителни щети на ловното стопанство, като унищожава зайците, фазаните, яребиците, сърнета, малките на елена-лопатар и др. Също така яде плодове, дини и пъпеши. Чакалът живее поединично. След мръкване вие по особен начин, наподобяващ плач, на което отговарят всички чакали в района.
Размножаване
Размножителният период е през месец март. Бременността продължава 60 - 63 дни. Женската ражда 4 - 5 и в много редки случаи повече на брой малки в обикновена дупка в земята.
Стопанско значение
Чакалът принадлежи към групата на вредния дивеч. Ловува се чрез хайка или примамване с мърша. Кожата му не се цени. Като трофей се оформя главата с челюстите и кожата.
