Глухар (Tetrao urograllus L.) (Tetraonidae)
Обща информация
Глухарът принадлежи към семейство Кокошки и е разпространен в Европа и Северна Азия. Орнитолозите на основата на клиналната му географска изменчивост описват различни негови подвидове. В България се среща Централноевропейкия подвид. Основните му местообитания в България се намират в пояса на иглолистните гори между 1200 и 2200 метра надморска височина. Мъжките глухари са по-едри от женските. Средната им дължина у нас е около 92 cм, размахът на крилата достига до 125 cм, а средното им тегло е около 4,2 кг. Женските имат средна дължина около 63 cм и средно тегло 2,1 кг. Главата, шията и предната част на гърба на мъжките са тъмносиви с извити напречни рисунки. Гърдите са черни с тъмнозеленикав блясък. Коремът е чернокафяв и отделни бели пера. Белите подмишнечни пера образуват бяло петно. Подопашните пера са черни с бели върхове, а опашните са черни, с бели петна по средата. На гърлото има удължени синьо-зелени перца във формата на брада, която става по-голяма с възрастта. Клюнът е сиво-бял или сиво-жълт. Горната половина, особено при възрастните екземпляри е силно закривена надолу. Над очите си има петно от гола червена кожа. Краката му са здрави и оперени до пръстите. През зимата по краката се образуват рогови ресни, които му помагат да ходи по снега. Женските са ръждивокафяви с черно-кафяви и сиво-бели напречни препаски. Подбрадието, гърлото и долната страна на шията са ръждивожълти. Коремът е ръждивожълт или ръждивочервен с кафяви препаски и до бели върхове на перата. Опашните пера са ръждивочервени с кафявочерни препаски и белезникави върхове. Клюнът им е сивокафяв или жълт. Глухарят обитава иглолистните и смесените гори. Рядко обитава и широколистни гори, но винаги в съседство с иглолистни. Любимите му местообитания са заравнените била и слънчевите склонове в по-високите части на планината, в близост до ручеи, поляни, просеки и други места, където видимостта е добра. През зимата прекарва повече време по дърветата, но при много студено време се заравя и нощува в снега. През горещите летни дни се крие в по-сенчести и прохладни гъсталаци. Лети бързо, шумно и ниско над короните на дърветата. Негови неприятели са лисицата, златката, бялката и по-едрите дневни и нощни грабливи птици.
Хранене
Храната на глухаря е предимно растителна. В зависимост от сезона храната му е иглолиста, пъпки, семена, боровинки, къпини и други плодове. Храни се и с насекоми и мекотели.
Размножаване
Глухарките достигат полова зрелост на една година. Размножаването е съпроводено с токуване на мъжките, което правят на места, наречени токовища. Мъжките започват да посещават токовищата още в началото на март. Глухарките се появяват на токовищата през третата десетдневка на март. Тяхното количество е най-голямо около средата на април. Глухарите идват на токовищата вечер. Той нощува в средата на короната на дървото, но на разсъмване се изкачва във връхната част. Токуването е съпроводено с пристъпване от крак на крак и издаване на специфични звуци. В песента на глухаря се различават отчетливо две фази - чукане и брусене.. Песента на глухаря е тиха и кратка. Тя се чува на 200-300 м и продължава 5 - 6 сек. По време на брусенето, което трае около 3 сек, той не чува, но вижда добре. Глухотата му се дължи на запушване на ушните канали при силно отворена уста от края на костиците на долната челюст и от набъбването от нахлулата кръв в една кожна гънка в ушния канал. Оплождането се извършва на земята. Женските правят гнездото си на земята. Често гнездото се намира в голите сечища под единични смърчови. При по-голяма надморска височина, където снежната покривка е по целия терен, глухарките често устройват гнездата си до стъблата на стари дървета.
Стопанско значение
Глухарят е един от интересните обекти на лов. Вписан е в Червената книга на България като застрашен вид. Разрешени за лов са само мъжките глухари. Броят на птиците за отстрел се определя от запасите и половото им съотношение. Женските птици са забранени за лов у нас. Месото на глухара е много твърдо и няма добри вкусови качества.