© Copyrights 2014 www.Lovci.EU
Сива гъска (Anser anser)
Обща информация
Сивата гъска прел се среща у нас по време на прелетите, като общата численост на гнездовата популация е много ниска. Сивата гъска зимува в южните райони на Азия, Европа и Северна Африка. Тя е най-едрата птица от този вид, срещана у нас. Мъжките достигат до 4,1 кг. Оперението й е сиво, като предната част на гърба и плешките са кафеникави. На корема има черни петна, които липсват при младите. Краят на опашните пера е бял. Клюнът е светлочервен и завършва с бял нокът. Сивата гъска обитава сладководните водоеми, обрасли с блатна растителност. Тя плува добре, но рядко се гмурка. По време на линеенето през лятото сивата гъска един месец не може да лети и е принудена да се крие. Когато малките израснат, започват да летят заедно с възрастните, като образуват големи ята.
Размножаване
Полова зрелост сивата гъска достига в третата или четвъртата си година. Прави голямо гнездо, което е разположено във водата до места обрасли с растителност. Гнезденето започва през април, като в по-студените места гнезди дори през юни. Женската снася до 12 мръсно-бели яйца, които мъти в продължение на около 28 дни. Скоро след излюпването, малките са способни да плуват и да следват родителите си.
Хранене
През деня гъските се крият, а привечер и сутрин излизат да се хранят. Използват предимно растителна храна, но предпочита и посевите на зимниците. През зимата се хранят през целия ден.
Стопанско значение
Сивата гъска е включена в Червената книга на България като застрашен вид. Затова въпреки вкусното си месо е забранена за ловуване.