© Copyrights 2014 www.Lovci.EU
Заек (Lepus europaeus)
Разпространение
Заекът е разпространен дивеч в Европа и Западна Азия. В България се среща в цялата страна. Обитава пустеещи земи, горите, равнините и др. Предпочита южните, топли и слънчеви склонове.
Описание на външния вид
Заекът е основният вид дребен дивеч в нашата страна. Козината му през лятото е жълто-кафевеникава, а през зимата сива. Ушите му са дълги (заeкът имат силно развит слух) и най-отгоре завършват с черен връх. Опашката му отгоре е черна, а отдолу бяла. На предните крака заекът има по пет пръста, а на задните по четири. Дължината на тялото му стига до 70 сm. Като тегло, достига до 4 kg.
Начин на живот
В дивата среда заекът се храни с трева, полухрастова, храстова и дървесна растителност, но обича да похапва люцерна, детелина и зеле. През зимата, основната му храна са клонките, сухата трева и... зимните посеви. Причинява щети както на селското стопанство (овощни, зеленчуковите градини, растениевъдство), така и на горското стопанство (през зимата изгризва кората на на младите фиданки). Заекът не сменя често местообитанията си. Той е предимно нощно животно, като през деня лежи в леговището си (плитка ямичка в земята), а привечер излиза на паша. Живее и се движи поединично. През периода на размножаване се събират на групи от по няколко заека, като мъжките влизат в жестоки схватки за женските.
Размножаване
Заекът се чифтосва 3-4 пъти през годината. Размножителният период започва най-често през февруари, а при мека зима - през втората половина на януари. Бременността при зайците продължава 42-45 дни. Зайчетата се раждат напълно оформени. Зайците имат много неприятели и по-голямата част от новородените загиват непосредствено след раждането. Друга част загиват по време на механизираните дейности на селскостопанските машини. В крайна сметка от родените през годината 8-10 зайчета, до ловния сезон оцеляват 1-2.
Стопанско значение